Archive for my way

Дуалистично

Светът е черен и… бял (каква изненада!). Е който не е далтонист в живота – браво! :) Очевидно моментът е такъв. Монизмът е твърде ретро, а дисплеят с 256к цвята явно предстои да бъде изобретен. Не и от мен обаче. Аз съм просто потребител, който търпеливо си чака нещо да му бъде предложено. Част от консуматорското общество, липсва ми само хамбургер, пържени картофки и може би шише кóла. Би било твърде идилично, но все пак сме в България – затова баничка и чаша боза :)

Нещо ме е избило на метафори и ирония. Личи си и от пообновените категории, трябва малко фантазия за тях. Не знам да се радвам или не.

Реклами

Забравено заглавие

Сесията ми свърши. :) Когато човек се изразява с такива прости изречения, те си казват всичко. А учителката ми по литература в 5 клас само ме критикуваше, че като и дам домашна от 3 реда и то само от прости изречения, то това не било домашна. Само някаква си теза (тогава се правих, че знам какво е теза и бях много доволен от себе си). А я, колко много съдържание има. Ениуей, отклонявам се…

Сесията ми свърши, което е много хубаво нещо (вече е сложно изречение :P). Беше нещо наистина вълнуващо. Близо 2 месеца за 10 изпита. Или поне са толкова в протоколите (в книжката са по-малко, мързи ме да намеря Матеева, да й дам едно тесте книжки за подпис). Сред тези 10 преобладават историите – ама на каквото се сетите, дето да е през ХХ в. А едно време си мислих, че Норман Дейвис е дебел, хаха в каква заблуда съм живял. Неговото може да мине за увод или за някакво приложение към голямата История на Европа. Установих също така, че професията на историците е супер интересна. Усещам как ще се впусна в собствено изследване някой ден. Примерно: „Проблемът за третата Цариградска конференция“ (или що аджеба са 3, а не 2). I’m sounding nerdy! …хъхъхъ.

И след сесията имах една много много спичаща седмица. Наистина е гадно, като знаеш, че от теб зависи нещо важно, и че може би си допуснал фатална грешка и си провалил нечии планове. Оказа се, че грешката не е фатална и всичко свърши добре. Което ме кара да се чувствам не толкова мизерно. Дори до известна степен доволен :).

Другият ми проблем беше работата. Нещо ми бяха вързали ръцете и аз се чудих какво да правя – упражнявах си граматиката като поставях всякакви въпросителни думички пред глагола „да работя„. След малко побутване от приятели и породена от това настоятелност от моя страна, се разбрах с въпросните пичове (и пички) и в крайна сметка почвам работа на 19 юли.

И по този случай се озовах в Бургас за около седмица. Моренце, биричка, цаца, картофки, приятели, почивка и т.н. Е, на плаж още не съм ходил, но ще се постарая. Голям пропуск, но поправим. А след 2 дена ми е рд-то. Хъхъ, по всички законодателства (непроверено инфо) мога да шофирам, да пия алкохол и да си живея както искам. Някаква формалност, която ще я усетя след половин-една година, а може би и никога. Което прави въпросния ден не по-специален от всеки друг. Но е повод да се съберем с тайфата, стига да ги измъкна от ежедневието.

Което ме подсеща да постна малко снимчици, че май от доста време не съм се вясвал насам… Смело върху линкчето към албума. Малка фотоисторийка от Бургас.

From S priqteli v …

А да, след еуфорията покрай мюзИк айдЪл, нещо което намерих по компютрите в София: ляляля!

Разтапям се

Къв е тоя климат, д’еба?! Как може да е такава жега? И то точно когато се върнах в Бургас за няколко дни. Чудя се за какво – за малко помощ по история от майка ми, възможност да се видя с приятелите, да се поразсея, да поуча, да изляза, да ходя на плаж или да спя по цял ден? Ами всичко това не може да се осъществи благодарение на зверския поглед на жълтото лице горе, което май само се ебава с хората. Колкото и да се опитваш да свършиш нещо, нищо не се получава, мозъкът ти се разтапя и почва да бълбука в главата ти, и независимо колко сладолед унищожиш, той все си седи разтопен.

Опитах вече всичко възможно само да ми стане по-нормално, ама не се получава. И се сетих за блогчето, че нещо от много време го бях забравил. Причината е, че съм наистина зает и нямам много време за подобни неща. Вече месец и нещо, и още половин до края. Но добре, че има такива дни, че поне малко да обърна внимание на тези неща.

Случи ми се един концерт на Placebo миналата седмица, който беше наистина запомнящ се, по всички параграфи. Случи ми се да си прекарам добре последните 2 седмици, въпреки многото неща за вършене. И ми се случи това, че почвам работа от началото на юли (хах, как звучи само – аз и работа! Все някога трябваше да стане…), така че цяло лято ще съм си в София. Ще се пържа там, далече от всякакво море и хората, с които си прекарвам лятото обикновено. Но ще имам време за всичко, което съм искал да свърша, но сам! Обнадеждаващо звучи… :)

Пясък в обувките

Хъх, ами аз малко позабравих блогчето. Нещо напоследък доста неща ми се струпаха на главата и постоянно търча напред-назад. Обзела ме е някаква треска да си свърша нещата, които имам за вършене, че да ми е мирна главата. Нещо нетипично за мен е това, щото обикновено нищо не върша, когато трябва да се свърши, а се сещам в последния момент, и това обикновено е съпроводено с някоя безсънна нощ. Този път (да чукна на дърво) от рано съм се сетил, но пак изоставам.

И това е причината доста рядко да се сещам за туй чудо на 20 в. – ИНТЕРНЕТЯ, или поне за неговата соушъл страна. Единствено за източник на инфо…

И все пак, тези дни съм си отново в Бургас, да ме поглезят, да ме гледат и да ми се радват. Е, и аз да им се радвам, разбира се. След порция цаца, Бургаско и малко пясък в обувките се почувствах наистина вкъщи. Голямо щастие беше :) Не липсват и снимчици, които съм качил в галерията (и нея бях забравил).

И един опит:

Страстно

И така в началото на Страстната седмица започваме с температура, болно гърло и всякакво нежелание да се вдигна от леглото и да се клатушкам половин час до Ректората. Но от друга страна ще ми е гузно на съвестта да не отида на лекции. Нали за това съм тук и затова ще съм тук чак до сряда. Ще е малко тъпо ако си седя вкъщи 3 дена. Всички заминаха, но аз все още държа фронта. Трябва да се гордея с това (как се самонавивам обаче… :)). Пък и времето не позволява да си седя вкъщи – 15/Слънчево (поне според Мозилата, пък и според мен). И точно затова сега кафето ми е толкова вкусно, а току виж и блудкавият Фервекс ми се сторил добър. И ме очакват час и половина история и няколко часа Русский, по който дори имам домашна – съчинение. Вярно, че го написах с малко (или по-скоро много) помощ, но все пак цялата идея беше моя. И се получи наистина сладко – все едно съм в трети клас и пиша съчинение на тема „Какво обичам да правя“ или нещо друго подобно, на което обикновено учениците сбърчват нос и забиват недоволен поглед в листа. Е, аз откровено се смях на тази тема (всъщност темата беше „Най-хубавият ми подарък“), може би защото ми навя спомени за училище… колко безвъзвратно загубено е това време …

« Previous entries