Hobbit – Born to bleed

Сесията ми свърши. :) Когато човек се изразява с такива прости изречения, те си казват всичко. А учителката ми по литература в 5 клас само ме критикуваше, че като и дам домашна от 3 реда и то само от прости изречения, то това не било домашна. Само някаква си теза (тогава се правих, че знам какво е теза и бях много доволен от себе си). А я, колко много съдържание има. Ениуей, отклонявам се…

Сесията ми свърши, което е много хубаво нещо (вече е сложно изречение :P). Беше нещо наистина вълнуващо. Близо 2 месеца за 10 изпита. Или поне са толкова в протоколите (в книжката са по-малко, мързи ме да намеря Матеева, да й дам едно тесте книжки за подпис). Сред тези 10 преобладават историите – ама на каквото се сетите, дето да е през ХХ в. А едно време си мислих, че Норман Дейвис е дебел, хаха в каква заблуда съм живял. Неговото може да мине за увод или за някакво приложение към голямата История на Европа. Установих също така, че професията на историците е супер интересна. Усещам как ще се впусна в собствено изследване някой ден. Примерно: „Проблемът за третата Цариградска конференция“ (или що аджеба са 3, а не 2). I’m sounding nerdy! …хъхъхъ.

И след сесията имах една много много спичаща седмица. Наистина е гадно, като знаеш, че от теб зависи нещо важно, и че може би си допуснал фатална грешка и си провалил нечии планове. Оказа се, че грешката не е фатална и всичко свърши добре. Което ме кара да се чувствам не толкова мизерно. Дори до известна степен доволен :).

Другият ми проблем беше работата. Нещо ми бяха вързали ръцете и аз се чудих какво да правя – упражнявах си граматиката като поставях всякакви въпросителни думички пред глагола „да работя„. След малко побутване от приятели и породена от това настоятелност от моя страна, се разбрах с въпросните пичове (и пички) и в крайна сметка почвам работа на 19 юли.

И по този случай се озовах в Бургас за около седмица. Моренце, биричка, цаца, картофки, приятели, почивка и т.н. Е, на плаж още не съм ходил, но ще се постарая. Голям пропуск, но поправим. А след 2 дена ми е рд-то. Хъхъ, по всички законодателства (непроверено инфо) мога да шофирам, да пия алкохол и да си живея както искам. Някаква формалност, която ще я усетя след половин-една година, а може би и никога. Което прави въпросния ден не по-специален от всеки друг. Но е повод да се съберем с тайфата, стига да ги измъкна от ежедневието.

Което ме подсеща да постна малко снимчици, че май от доста време не съм се вясвал насам… Смело върху линкчето към албума. Малка фотоисторийка от Бургас.

From S priqteli v …

А да, след еуфорията покрай мюзИк айдЪл, нещо което намерих по компютрите в София: ляляля!

Къв е тоя климат, д’еба?! Как може да е такава жега? И то точно когато се върнах в Бургас за няколко дни. Чудя се за какво – за малко помощ по история от майка ми, възможност да се видя с приятелите, да се поразсея, да поуча, да изляза, да ходя на плаж или да спя по цял ден? Ами всичко това не може да се осъществи благодарение на зверския поглед на жълтото лице горе, което май само се ебава с хората. Колкото и да се опитваш да свършиш нещо, нищо не се получава, мозъкът ти се разтапя и почва да бълбука в главата ти, и независимо колко сладолед унищожиш, той все си седи разтопен.

Опитах вече всичко възможно само да ми стане по-нормално, ама не се получава. И се сетих за блогчето, че нещо от много време го бях забравил. Причината е, че съм наистина зает и нямам много време за подобни неща. Вече месец и нещо, и още половин до края. Но добре, че има такива дни, че поне малко да обърна внимание на тези неща.

Случи ми се един концерт на Placebo миналата седмица, който беше наистина запомнящ се, по всички параграфи. Случи ми се да си прекарам добре последните 2 седмици, въпреки многото неща за вършене. И ми се случи това, че почвам работа от началото на юли (хах, как звучи само – аз и работа! Все някога трябваше да стане…), така че цяло лято ще съм си в София. Ще се пържа там, далече от всякакво море и хората, с които си прекарвам лятото обикновено. Но ще имам време за всичко, което съм искал да свърша, но сам! Обнадеждаващо звучи… :)