Archive for юли, 2007

weather

Whether the weather be mild or whether the weather be not,
Whether the weather be cold or whether the weather be hot,
We’ll weather the weather whatever the weather,
Whether we like it or not.

Нещо покрай тези жеги се сетих за това…хммм стихотворенийце(?!). Хубаво звучи, особено ако го кажеш бързо. Проблемът е, че на работа е трудно да се оправяш с топлото. Но днес се случи чудо – докараха ни вентилатори. Че и дори духат. Вярно, че духат топло, но поне духат. Важното е да има оборот на въздуха. :P

Нещо съм занемарил снимането и по този случай си експериментирам върху стари снимки. И то с новя фотошоп, тежичък е за компа ми, но е качествен. Поне на пръв поглед.

Реклами

нощ се спуска

Малко по толкиновски звучи, знам, ама нещо на такава вълна ме е избило…

Nightfall

Забравено заглавие

Сесията ми свърши. :) Когато човек се изразява с такива прости изречения, те си казват всичко. А учителката ми по литература в 5 клас само ме критикуваше, че като и дам домашна от 3 реда и то само от прости изречения, то това не било домашна. Само някаква си теза (тогава се правих, че знам какво е теза и бях много доволен от себе си). А я, колко много съдържание има. Ениуей, отклонявам се…

Сесията ми свърши, което е много хубаво нещо (вече е сложно изречение :P). Беше нещо наистина вълнуващо. Близо 2 месеца за 10 изпита. Или поне са толкова в протоколите (в книжката са по-малко, мързи ме да намеря Матеева, да й дам едно тесте книжки за подпис). Сред тези 10 преобладават историите – ама на каквото се сетите, дето да е през ХХ в. А едно време си мислих, че Норман Дейвис е дебел, хаха в каква заблуда съм живял. Неговото може да мине за увод или за някакво приложение към голямата История на Европа. Установих също така, че професията на историците е супер интересна. Усещам как ще се впусна в собствено изследване някой ден. Примерно: „Проблемът за третата Цариградска конференция“ (или що аджеба са 3, а не 2). I’m sounding nerdy! …хъхъхъ.

И след сесията имах една много много спичаща седмица. Наистина е гадно, като знаеш, че от теб зависи нещо важно, и че може би си допуснал фатална грешка и си провалил нечии планове. Оказа се, че грешката не е фатална и всичко свърши добре. Което ме кара да се чувствам не толкова мизерно. Дори до известна степен доволен :).

Другият ми проблем беше работата. Нещо ми бяха вързали ръцете и аз се чудих какво да правя – упражнявах си граматиката като поставях всякакви въпросителни думички пред глагола „да работя„. След малко побутване от приятели и породена от това настоятелност от моя страна, се разбрах с въпросните пичове (и пички) и в крайна сметка почвам работа на 19 юли.

И по този случай се озовах в Бургас за около седмица. Моренце, биричка, цаца, картофки, приятели, почивка и т.н. Е, на плаж още не съм ходил, но ще се постарая. Голям пропуск, но поправим. А след 2 дена ми е рд-то. Хъхъ, по всички законодателства (непроверено инфо) мога да шофирам, да пия алкохол и да си живея както искам. Някаква формалност, която ще я усетя след половин-една година, а може би и никога. Което прави въпросния ден не по-специален от всеки друг. Но е повод да се съберем с тайфата, стига да ги измъкна от ежедневието.

Което ме подсеща да постна малко снимчици, че май от доста време не съм се вясвал насам… Смело върху линкчето към албума. Малка фотоисторийка от Бургас.

From S priqteli v …

А да, след еуфорията покрай мюзИк айдЪл, нещо което намерих по компютрите в София: ляляля!