Hobbit – Born to bleed

Най-накрая завършен и готов за ползване. Всеки, който учи История, Международни отношения и право може да си го ползва свободно. Както и всеки друг, на който му е интересно :)

http://docs.google.com/Doc?id=dfpb66tm_19cw6f7m

Превод: Д. х. Йовков

Тъй като вече много хора ми намират блогчето по ключови думи Пожелания, Лека и Нощ реших поне да напиша нещо по темата :)

Wishing you a goodnight…
A warm night,
A cozy night,
A peaceful night too…

Wishing you good dreams,
Sweet dreams,
Nice dreams,
And dreams that come true…

These are my goodnight wishes just for you!

Едно време във форума на Un@cs имаше една тема – Изразете настроението си за деня с емотиконка, или нещо подобно. Идеята беше добра, а изпълнението лошо. В крайна сметка се появиха постове с хиляди тъпо-хилещи се лица – плачещи, озъбени, намръщени, весели, влюбени, разлюбени и т.н. Както и да е, вчера видях http://emotionr.com и много се зарадвах. Ето така трябва да се правят нещата, че и дори си вади някаква статистика за държави, настроени, и дори в световен план. Има си и feeds за блогчета и сайтчета (като тези вдясно). Много опростен сайт, но затова пък с добра идея и ако съдя по логото (Beta) ще става още по-добре. :P

Отново престоят ми в Бургас бързичко свърши. И как обикновено свършва той? С бързане и с оплакване, че трябваше да поуча…поне малко. Поне се наядох с яйца и козунак. И усещам как раницата ми ще бъде пълна с тях. Страх ме е да повдигам въпроса, че току виж и нещо друго се озовало там без да знам. И после след невъобразимото мачкане в автобуса да се чудя какво е това – живо ли е, мърда ли, говори ли, яде ли се, пие ли се или е просто за украса. Ще се постарая да съм нежен с натъпкването й някъде горе над седалките. И пак усещам как автобуса ще е меко казано претъпкан. Предния път беше добре…поне до Стара Загора. Ама там се качи една здрава напращяла българка и буквално ме притисна в ъгъла (бях най-отзад). Нямаше много място дори да погледна като хората настрани. И затова единственото ми занимание беше да зяпам магистралата и да броя километрите. Към 130 км. от София въпросната жена почна и да се унася в доста шумен сън. Е как да не е хубава картинка това. :) Този път съм от външната страна, така че всичко ще бъде наред. Надявам се…

Тъй като хората без работа само се чудят какво да свършат реших и аз да направя нещо. Подемам инициативата да кача Устава на Обществото на Народите в Интернет, защото има куп деца като мен, които ги мъчат с разни такива неща. Нищо, че вече ОН го няма, или пък да е морално остарял. До втори курс вече трябваше да сме го чели поне по 3 предмета. Че дори и да му правим сравнителен анализ с Устава на ООН. И установих, че е изключително трудно да се намери… дори в дебелите книги в прашните библиотеки. Повечето само цитират по малко от него, а като ти кажат „За следващият път да си прочел Устава“ и ти става весело като не можеш да го намериш. Интернет въобще не помага също…