Archive for октомври, 2006

Day

Ммммм добро утро :) Последните няколко дни ги прекарах в изучаването на цивилизациите и природата на модерните конфликти. С прости думи, превеждах Самюел Хънтингтън и т.нар. негова студия „Сблъсъкът на цивилизациите“. (Clash of Civilizations). Трябва да призная, че идеите му са доста пленяващи. Нищо чудно, че теорията му е залегнала в основата на редица модерни теории за обществото, в което живеем.

А последните 2 дни пък съм превеждал и преписвал материали на тема „Подсъзнателната реклама“. И това е една доста интересна тема. Установих, че рекламите са доста сложно замислен пропаганден апарат. Използват огромно количество техники и похвати, за повечето от които дори не подозираме, за да ни накарат да си купим някой продукт. И най-интересното е, че успяват.

И двете ми занимания бяха под надслов „Да освободим Мими от изпити“. И ако стане ще съм много горд със себе си…хихи. А сега отивам да си кривя устата по Руски. Еййй…тези хора говорят супер мйеко. Чак се чувствам неудобно :P

Реклами

Шефът

В учебника на проф. Драгомир Драганов имаше една фраза „шеф на държавата„. Нещо се запечата в съзнанието ми идеята да си шеф на нещо толкова голямо, да си седиш в стола на боса и да гледаш от високо. И след още малко знания по Частно право за държавата и нейните функции и съвсем се затвърди тази идея в мен. Става въпрос за Президента разбира се. И по една случайност май скоро си избирахме нов, че стария ще го уволняват. Ама не се получи така съвсем. Май ще го назначават пак, на 29-и му е насрочено интервю, а интервюиращите ще сме ние – българските граждани. Интересното е, че досегашният шеф не е единственият кандидат. Има си и конкуренция и то от някакъв непознат до момента тип. И дали защото е непознат, дали защото идеите му се свързват с едни събития 70-80 години назад във времето, но определено всява страх. Или поне страх в мен. Той ли трябва да бъде алтернативата на досегашния шеф или както Първанов каза: „Неделчо Беронов е единствената възможна алтернатива“. Като е единствената възможна алтернатива защо се получи така, че Сидеров е по-алтернатива, отколкото Беронов? И какво излиза – или Беронов не е алтернатива, или Президента лъже. Във всеки един случай, не това трябваше да се случи. Алтернатива – добре, но не такава! Честно казано за мен това на изборите си беше изненада. В неделя пак отиваме на рат и ще ми бъде интересно колко алтернативен ще е вотът тогава. Особено при упоритото мълчание на „алтернативните“ сили за това кого ще подкрепят. Все пак има време, ще поживеем и ще видим…

Our names will provide us with a soul

The fight is done
And who are we to judge
What will become
All the iron armour
Is laid down away
Followed by the heroes
Who belong on rested earth, we pray
We feel the rescue coming near
Within the woken soul to hear
we sense the calm all wrapped in fear
And all the while we heed
The senses way too vast to see
We beg of you to not let go
Our names will provide us with a soul
 

Много поздрави с the Gathering

Когато съм сам, този текст нещо много ме провокира да мисля. И то качествено да мисля. И резултатът накрая винаги е една усмивка. Това май е една от песните, които ми въздействат по най-приятния начин – събуждат желание за живот. Оглеждаш се и виждаш нещата по най-светлия начин – слепец опипващ с бастунче пътя си, а до него една негова приятелка, с която толкова щастливо разговаря; сърдита бабка гледаща намръщено, а в следващия миг се смее заедно с един тийнейджър. Замисляш се за всички онези невидими малки неща, които всички търсим, но ни е трудно да видим. Но си заслужава търсенето, защото като ги намериш и се чувстваш истински щастлив, колкото и кратко да трае това. :)

Първият месец

Вече за втора година забелязвам, че първият месец в друг град (в частност София) е най-тежък. Ако можеш да изкараш първия месец, можеш да изкараш колкото време искаш…до момента, когато се отделиш за дълго време от този друг град. Ами мога да кажа, че ми е тежко, чувствам се потиснат. И това не се дължи на липса на приятели или на нищоправене. Просто градът ме потиска…и притиска…във всеки един смисъл. Дали ще е от претъпканото 280 рано сутрин и многокилометровите задръствания или пък от високомерното отношение на някои хора. И резултатът е, че не се чувстваш у дома си. Обръщаш внимание на всеки детайл и ако и най-малката подробност не е наред се изнервяш твърде много…твърде над допустимото. Дори когато би трябвало да ти е смешно ти все пак се изнервяш. За пример – днес най-спокойно си пътувам с 280 към университета и седнал (!!!!!!!) си зяпам през прозореца…и какво да видя – едно хубаво лъскаво AYGO с една фйешънка вътре. И мацката естествено с гримове в едната ръка и четчица в другата. А от всякъде около нея се чудят къде да се шмугнат покрай нея. Измърморих нещо на ум и след 3-4 минути гледам, че си прибира гримовете. И след миг удовлетворение разбирам, че тя просто си е търсила червилото…и се питам „ТОВА ЛИ Е МЯСТОТО, по дяволите“. Мислих си, че е било достатъчно, но точно на 10 метра от нея в насрещното задръстване друга русокоска седи в мазно искрящ син Мерцедес и се чуди как да си оправи прическата. А 2 коли зад нея, още една блондинка с леопардово палто и много неестествено седнала в BMW M5 (хич не й отива такава кола) пък мазно примлясваше с дъвка и гледаше високомерно изпод тъмни очила. Наистина много колоритна картинка, която те провокира да мислиш през останалите 30-40-50 минути до университета над философския въпрос „какво се случва със света?“

Addon: Честито ми парно :D. Най-накрая благоволиха да го пуснат

Стууд…

Шшшшшееееййй, топлофикацията, айде пускайте парното, че камъни и дървье се пука от студ навънка. Съвсем сериозно, бива ли -2 градуса навънка!!!!??? И то средата на октомври. Само чакам да дойдат големите студове от по -20 и да мога да се топля със сладолед :)

За ентусиастите – http://flaw.awardspace.com – официално готов и чакащ одобрение. Моля давайте коментари и препоръки :)

Лягам да се топля, че в тоя студ вече трудно уцелвам клавишите. :P

ПС. Преместих си блогчето тук за сега, щото предишното се скапа, така че моля ъпдейтнете си линковете (поне който има линк към скучния ми блог)