След много години ходене по мъките най-накрая официално потвърдиха, че ставаме членове на ЕС. Как звучи само – „членове на голямото европейско семейство“ (човек ще каже, че досега не бяхме в Европа). И от това българите би трябвало да гледаме с горди погледи и глави обърнати на запад. Защо ли си мисля, че това твърде малко би повлияло на живота на средно-статистическия българин в момента. Нито европейците ще са ни по-драги, нито ние ще изглеждаме по-добре в техните очи. Просто поредният съюз, към който се присъединяваме. Цялата концепция е добра: падат границите, падат и пречките за навлизането на европейските капитали у нас. Капиталите добре ще навлязат, но дали ще си изпълнят функцията или отново ще се проявим като балканци и ще се направим на машина за поглъщане на пари? И в крайна сметка файда че сме влезли в ЕС – никаква! Може би за нас е по-важно в атласите и енциклопедиите на модерното време до името на България да седи изписано – членове на ООН, НАТО и…. ЕС. Но и това е нещо, нека гледаме оптимистично на нещата. Все пак си е гордост… малка или голяма.
От европейска гледна точка са много доволни от нас. Имали сме забелижим напредък от последния мониторингов доклад насам. Как става този номер, след като само допреди половин седмица ни мрънкаха, че сме флегми, че нищо не можем да свършим както трябва и т.н? Как така ни спестиха конското този път? Може би все пак им е изгодно да ни вземат под крилото им. На какво се дължи това – на така будещото възхищение благоприятно геополитическо положение или на възможността България да послужи за това, което Европа иска да постигне във всяко едно отношение, но не иска да се разчува много за това. Сигурен съм, че в следващите няколко години ще разберем.
А до тогава нека гордо си тананикаме 9-тата симфония на Бетовен – та-да-да-да-та-да-да-да…. ;)
