Архиви зав рамката

Пясък в обувките

Хъх, ами аз малко позабравих блогчето. Нещо напоследък доста неща ми се струпаха на главата и постоянно търча напред-назад. Обзела ме е някаква треска да си свърша нещата, които имам за вършене, че да ми е мирна главата. Нещо нетипично за мен е това, щото обикновено нищо не върша, когато трябва да се свърши, а се сещам в последния момент, и това обикновено е съпроводено с някоя безсънна нощ. Този път (да чукна на дърво) от рано съм се сетил, но пак изоставам.

И това е причината доста рядко да се сещам за туй чудо на 20 в. – ИНТЕРНЕТЯ, или поне за неговата соушъл страна. Единствено за източник на инфо…

И все пак, тези дни съм си отново в Бургас, да ме поглезят, да ме гледат и да ми се радват. Е, и аз да им се радвам, разбира се. След порция цаца, Бургаско и малко пясък в обувките се почувствах наистина вкъщи. Голямо щастие беше :) Не липсват и снимчици, които съм качил в галерията (и нея бях забравил).

И един опит:

Уиш

Малко играчка в PS

Страстно

И така в началото на Страстната седмица започваме с температура, болно гърло и всякакво нежелание да се вдигна от леглото и да се клатушкам половин час до Ректората. Но от друга страна ще ми е гузно на съвестта да не отида на лекции. Нали за това съм тук и затова ще съм тук чак до сряда. Ще е малко тъпо ако си седя вкъщи 3 дена. Всички заминаха, но аз все още държа фронта. Трябва да се гордея с това (как се самонавивам обаче… :)). Пък и времето не позволява да си седя вкъщи – 15/Слънчево (поне според Мозилата, пък и според мен). И точно затова сега кафето ми е толкова вкусно, а току виж и блудкавият Фервекс ми се сторил добър. И ме очакват час и половина история и няколко часа Русский, по който дори имам домашна – съчинение. Вярно, че го написах с малко (или по-скоро много) помощ, но все пак цялата идея беше моя. И се получи наистина сладко – все едно съм в трети клас и пиша съчинение на тема „Какво обичам да правя“ или нещо друго подобно, на което обикновено учениците сбърчват нос и забиват недоволен поглед в листа. Е, аз откровено се смях на тази тема (всъщност темата беше „Най-хубавият ми подарък“), може би защото ми навя спомени за училище… колко безвъзвратно загубено е това време …

Честита Първа Пролет!

С пожелание за много пролетно настроение, безоблачни дни, весели моменти и всякакви други пролетни неща :). И да видите щъркел, че аз все още не съм. Или се укриват или си зяпам в обувките само. А мартеничките вече почнаха да се развързват сами, не искам да губя нищо преди да съм закичил някое дърво. И все пак за мен те си остават най-пролетния символ ;)

Седмицата

Ами то туй „утре“ се превърна на цяла седмица. Ама така е, като се мотая и като се чудя какво да свърша. Причината за това е до голяма степен така „компактната“ ни програма с дупки от по 3 часа и упоритото твърдоглавие на голяма част от преподавателите, които продължават да не идват на лекции. И разбира се виновник за това е високо-организираното общество на факултета. Все пак има движение, за което съм доволен, въпреки че програмата ни и до момента (4 седмици след началото на семестъра) не е окончателна. Застъпват се лекции, застъпват се упражнения, застъпват се интереси и още куп неща. Застъпник да си в днешно време, все ще се уредиш :). … continue reading this entry.

Следващи статии » · « Предишни публикации