Къв е тоя климат, д’еба?! Как може да е такава жега? И то точно когато се върнах в Бургас за няколко дни. Чудя се за какво - за малко помощ по история от майка ми, възможност да се видя с приятелите, да се поразсея, да поуча, да изляза, да ходя на плаж или да спя по цял ден? Ами всичко това не може да се осъществи благодарение на зверския поглед на жълтото лице горе, което май само се ебава с хората. Колкото и да се опитваш да свършиш нещо, нищо не се получава, мозъкът ти се разтапя и почва да бълбука в главата ти, и независимо колко сладолед унищожиш, той все си седи разтопен.
Опитах вече всичко възможно само да ми стане по-нормално, ама не се получава. И се сетих за блогчето, че нещо от много време го бях забравил. Причината е, че съм наистина зает и нямам много време за подобни неща. Вече месец и нещо, и още половин до края. Но добре, че има такива дни, че поне малко да обърна внимание на тези неща.
Случи ми се един концерт на Placebo миналата седмица, който беше наистина запомнящ се, по всички параграфи. Случи ми се да си прекарам добре последните 2 седмици, въпреки многото неща за вършене. И ми се случи това, че почвам работа от началото на юли (хах, как звучи само – аз и работа! Все някога трябваше да стане…), така че цяло лято ще съм си в София. Ще се пържа там, далече от всякакво море и хората, с които си прекарвам лятото обикновено. Но ще имам време за всичко, което съм искал да свърша, но сам! Обнадеждаващо звучи… :)
