И така в началото на Страстната седмица започваме с температура, болно гърло и всякакво нежелание да се вдигна от леглото и да се клатушкам половин час до Ректората. Но от друга страна ще ми е гузно на съвестта да не отида на лекции. Нали за това съм тук и затова ще съм тук чак до сряда. Ще е малко тъпо ако си седя вкъщи 3 дена. Всички заминаха, но аз все още държа фронта. Трябва да се гордея с това (как се самонавивам обаче… :)). Пък и времето не позволява да си седя вкъщи – 15/Слънчево (поне според Мозилата, пък и според мен). И точно затова сега кафето ми е толкова вкусно, а току виж и блудкавият Фервекс ми се сторил добър. И ме очакват час и половина история и няколко часа Русский, по който дори имам домашна – съчинение. Вярно, че го написах с малко (или по-скоро много) помощ, но все пак цялата идея беше моя. И се получи наистина сладко – все едно съм в трети клас и пиша съчинение на тема „Какво обичам да правя“ или нещо друго подобно, на което обикновено учениците сбърчват нос и забиват недоволен поглед в листа. Е, аз откровено се смях на тази тема (всъщност темата беше „Най-хубавият ми подарък“), може би защото ми навя спомени за училище… колко безвъзвратно загубено е това време …
