Hobbit – Born to bleed

Отново престоят ми в Бургас бързичко свърши. И как обикновено свършва той? С бързане и с оплакване, че трябваше да поуча…поне малко. Поне се наядох с яйца и козунак. И усещам как раницата ми ще бъде пълна с тях. Страх ме е да повдигам въпроса, че току виж и нещо друго се озовало там без да знам. И после след невъобразимото мачкане в автобуса да се чудя какво е това – живо ли е, мърда ли, говори ли, яде ли се, пие ли се или е просто за украса. Ще се постарая да съм нежен с натъпкването й някъде горе над седалките. И пак усещам как автобуса ще е меко казано претъпкан. Предния път беше добре…поне до Стара Загора. Ама там се качи една здрава напращяла българка и буквално ме притисна в ъгъла (бях най-отзад). Нямаше много място дори да погледна като хората настрани. И затова единственото ми занимание беше да зяпам магистралата и да броя километрите. Към 130 км. от София въпросната жена почна и да се унася в доста шумен сън. Е как да не е хубава картинка това. :) Този път съм от външната страна, така че всичко ще бъде наред. Надявам се…