Проектът за сайт на юридическия факултет на нааааай старото висше учебно заведение, кръстено на видния…бла-бла-бла ПРОПАДНА! И то заради самоинициативата на т.нар. факултетен съвет. Дадох им готов проект за сайт, оставаше само да си го попълнят, а те решили да почват всичко от начало и да го възложат на дизайнерска фирма. Ми good luck казвам аз и fuck the system, или fuck the administration, или fuck каквото си поискате. Хубавото е, че поне ще си имаме сайт – юпиииииии!
8-ми декември е близо и нямаме приемлива оферта все още…диренето продължава, а временто намалява. Дали в Бургас е хубаво по 8 декември? Хммммм…
Днес научих, че в българската история имаме случай на свален от българските ВВС цивилен самолет на израелските авиолинии, произведен в Америка, с английски екипаж и летящ от Франция към Израел (какъв шарен самолет само). През 1955 се отклонил от курса, не отговарял на радиосигналите, не отговарял на светлинните сигнали, нашите МиГ-ове (MiG-17) стреляли предупредително и тръгнали да го приземяват, ама аха той да кацне и пак тръгнал да бяга. Тогава на нашите им прекипяло и взели, че го свалили с огън. Всички заинтерисовани (цялата тая шарена многонационална картинка около самолета) тръгнала да си търси правата като пратила България на международен съд (става въпрос за международния съд на ООН). От българска страна пратили един асистент-младок – Владимир Кутиков (който по-късно станал един доста голям международник и сега портретът му виси над дъската в 255-а аудитория). Та този младок като се разровил из бумащината на ООН и открил супер мъничка подробност (която няма да обяснявам, че ме мързи) и в крайна сметка наврял ООН в миша дупка…или поне международния й съд.
Толкова по темата Международно публично право. Вече актуалната тема е „Как да спим пълноценно“ :)
