Hobbit – Born to bleed

В учебника на проф. Драгомир Драганов имаше една фраза „шеф на държавата„. Нещо се запечата в съзнанието ми идеята да си шеф на нещо толкова голямо, да си седиш в стола на боса и да гледаш от високо. И след още малко знания по Частно право за държавата и нейните функции и съвсем се затвърди тази идея в мен. Става въпрос за Президента разбира се. И по една случайност май скоро си избирахме нов, че стария ще го уволняват. Ама не се получи така съвсем. Май ще го назначават пак, на 29-и му е насрочено интервю, а интервюиращите ще сме ние – българските граждани. Интересното е, че досегашният шеф не е единственият кандидат. Има си и конкуренция и то от някакъв непознат до момента тип. И дали защото е непознат, дали защото идеите му се свързват с едни събития 70-80 години назад във времето, но определено всява страх. Или поне страх в мен. Той ли трябва да бъде алтернативата на досегашния шеф или както Първанов каза: „Неделчо Беронов е единствената възможна алтернатива“. Като е единствената възможна алтернатива защо се получи така, че Сидеров е по-алтернатива, отколкото Беронов? И какво излиза – или Беронов не е алтернатива, или Президента лъже. Във всеки един случай, не това трябваше да се случи. Алтернатива – добре, но не такава! Честно казано за мен това на изборите си беше изненада. В неделя пак отиваме на рат и ще ми бъде интересно колко алтернативен ще е вотът тогава. Особено при упоритото мълчание на “алтернативните“ сили за това кого ще подкрепят. Все пак има време, ще поживеем и ще видим…