Вече за втора година забелязвам, че първият месец в друг град (в частност София) е най-тежък. Ако можеш да изкараш първия месец, можеш да изкараш колкото време искаш…до момента, когато се отделиш за дълго време от този друг град. Ами мога да кажа, че ми е тежко, чувствам се потиснат. И това не се дължи на липса на приятели или на нищоправене. Просто градът ме потиска…и притиска…във всеки един смисъл. Дали ще е от претъпканото 280 рано сутрин и многокилометровите задръствания или пък от високомерното отношение на някои хора. И резултатът е, че не се чувстваш у дома си. Обръщаш внимание на всеки детайл и ако и най-малката подробност не е наред се изнервяш твърде много…твърде над допустимото. Дори когато би трябвало да ти е смешно ти все пак се изнервяш. За пример – днес най-спокойно си пътувам с 280 към университета и седнал (!!!!!!!) си зяпам през прозореца…и какво да видя – едно хубаво лъскаво AYGO с една фйешънка вътре. И мацката естествено с гримове в едната ръка и четчица в другата. А от всякъде около нея се чудят къде да се шмугнат покрай нея. Измърморих нещо на ум и след 3-4 минути гледам, че си прибира гримовете. И след миг удовлетворение разбирам, че тя просто си е търсила червилото…и се питам „ТОВА ЛИ Е МЯСТОТО, по дяволите“. Мислих си, че е било достатъчно, но точно на 10 метра от нея в насрещното задръстване друга русокоска седи в мазно искрящ син Мерцедес и се чуди как да си оправи прическата. А 2 коли зад нея, още една блондинка с леопардово палто и много неестествено седнала в BMW M5 (хич не й отива такава кола) пък мазно примлясваше с дъвка и гледаше високомерно изпод тъмни очила. Наистина много колоритна картинка, която те провокира да мислиш през останалите 30-40-50 минути до университета над философския въпрос „какво се случва със света?“
Addon: Честито ми парно :D. Най-накрая благоволиха да го пуснат
